Южният полюс се затопля по-бързо от останалата част на света
Изследване публикувано вна 29.06.2020 година, сподели, че температурите на Южния полюс се покачват доста през последните 30 години. Покачването е с към 0,61 ± 0,34 ℃ на десетилетие, което е към три пъти над междинното стопляне на световно равнище. В резултат от направените разбори е открито, че през 2018 година в станция Амундсен-Скот (фиг. 1), ситуирана на самия Южен полюс, както и в съветската станция Восток, са регистрирани рекордни температури с +2,4 ℃ по-високи от междинната стойност за интервала 1981-2010 година
В проучването си екипът от учени от Университета Виктория (Нова Зеландия) в съдействие с откриватели от Университета в Охайо (САЩ), Британската Антарктическа работа и Университета Рутгерс (САЩ) потвърждават, че стоплянето се дължи на мощна особеност в циклоналната интензивност над морето на Уделдъл (фиг. 2), породена от повишение на температурата на морската повърхнина в тропическите ширини на западната част на Тихия океан. Тази циркулация, съчетана с позитивната Антарктическата вибрация, води топъл и мокър въздух от Южния Атлантически океан навътре в Антарктида.
Иследването на доктор Кайл Клем и колектив (Kyle R. Clem et al., 2020) безапелационно потвърждава, че повишението на междинната температура на Антарктида се свързва с климатичните промени в тропиците. Освен това, изследването демонстрира, че вътрешната колебливост на атмосферата може да провокира рискови районни промени в климата на Южния континент.
Бързото стопляне на Антарктида се смята за директен резултат от настъпващите климатични промени като в тази ситуация е мъчно да се дефинира ролята на човешкия фактор. Установените трендове към стопляне ще намерят приложение при създаването на климатични модели и интерпретирането на данни, получени посредством сондажи и разбори на ледени ядки.
Линк към цялостния текст на публикацията.
Автор: Петко Божков / Климатека
Петко Божков е основен помощник лекар в Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. През 2019 година получава докторска степен по геоморфология и палеогеография в катедра „ Климатология, Хидрология и Геоморфология “ на СУ. Бакалавърската му степен е по компетентност география. От 2015 година работи по разнообразни планове, свързани със скоростта на естествени процеси като изветряне, срутища, ерозия и връзката им с климатичните условия във високопланинския пояс на България.
